Потребителско име

Парола

Регистрация
 
Начало Закон за строителството Регистър на строителите Наредба №1 Наредба №2 Наредба № РД-07-2
(стара наредба №3)
Наредба № 3 Наредба №4 Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти Наредба по електробезопасност до 1000V НАРЕДБА № Із-2377 Консултации по вписване в Регистъра Връзки Контакти Лицензия Анкета

Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти

В сила от 15.11.2001 г., обн., ДВ, бр. 93 от 14 ноември 2000 г.

 

 

Глава първа.

Общи положения

Чл. 1.

С наредбата се определят:

1. съществените изисквания към строежите, които определят техническите изисквания към строителните продукти;

 

2. общите изисквания за пускане на пазара на строителни продукти, предназначени за трайно влагане в строежите;

 

3. процедурите и системите за оценяване съответствието на строителните продукти (групите строителни продукти) със съществените изисквания към строежите;

 

4. условията и редът за издаване на разрешения на лица, които извършват оценяване на съответствието със съществените изисквания, и на лица, които издават технически одобрения (ТО).

 

Чл. 2.

Техническите правила, норми и нормативи, правилата за контрол и приемане на строителни и монтажни работи, нивата и класовете на експлоатационни характеристики, отнасящи се до съществените изисквания към строежите, се определят съгласно чл. 201 от Закона за териториално и селищно устройство.

 

Чл. 3.

Строителните продукти, предназначени за влагане в строежите, са годни за употреба само ако:

 

1. не застрашават безопасността и здравето на хората, безопасността на домашните животни и опазването на околната среда и имуществото;

 

2. притежават характеристики, подходящи за предвижданата за тях употреба по предназначение в строежа, в който се вграждат, монтират, поставят или инсталират в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок;

 

3. са правилно проектирани и изпълнени и отговарят на съществените изисквания към строежите.

 

Чл. 4.

Техническите изисквания към строителните продукти и техните характеристики, които произтичат от съществените изисквания към строежите, се определят с технически спецификации.

 

Чл. 5.

(1) За строителен продукт, който отговаря на изискванията на техническите спецификации - български стандарти (БДС), с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, или на изискванията на европейски технически одобрения, се приема, че той удовлетворява изискванията на глава втора.

 

(2) За строителен продукт, за който няма изготвени и публикувани технически спецификации по смисъла на ал. 1, се приема, че той отговаря на изискванията на глава втора, когато удовлетворява изискванията на националните технически спецификации (БДС, с които се въвеждат европейски или международни стандарти, БДС или техническо одобрение), и на действащата нормативна уредба по проектиране, изпълнение и контрол на строежите в Република България.

 

Чл. 6.

(1) Пускането на пазара на строителни продукти, годни за употреба, се извършва след оценяване на съответствието им със съществените изисквания към строежите, наричано по-нататък "оценяване на съответствието".

 

(2) Съответствието на строителните продукти със съществените изисквания към строежите се удостоверява с декларация за съответствие, съставена от производителя или от негов представител, и с маркировка за съответствие със съществените изисквания.

 

Чл. 7.

(1) Маркировката "СО" на строителните продукти трябва да удостоверява, че е оценено съответствието им с изискванията на наредбата и с аспектите за безопасност от приложими наредби за оценяване на съответствието, в чийто обсег попадат.

 

(2) Маркировката за съответствие "СО" се нанася съгласно изискванията на Наредбата за маркировката за съответствие със съществените технически изисквания към продуктите, приета с Постановление164 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 66 от 2000 г.).

 

Чл. 8.

Оценяване на съответствието в зависимост от прилаганата система за оценяване на строителния продукт (групата строителни продукти) се извършва от лицата, които ги пускат на пазара, или от лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието.

 

Чл. 9.

Лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието, са:

 

1. лица за извършване на сертификация;

 

2. лица за извършване на контрол (одит);

 

3. лица за извършване на изпитване (лаборатории).

 

Чл. 10.

Лицата, които пускат на пазара строителни продукти, свободно избират лице по чл. 9, което да извърши оценка на съответствието. Те не могат да се обръщат едновременно към повече от едно лице за оценяването на един и същ строителен продукт.

 

Глава втора.

Съществени изисквания към строежите

Чл. 11.

(1) Изискванията към строежите, които трябва да се постигнат, за да се осигурят безопасността и здравето на хората, безопасността на домашните животни и опазването на околната среда и имуществото, са съществени и се отнасят до предвидими въздействия.

 

(2) Съществените изисквания към строежите, които могат да повлияят върху техническите характеристики на строителните продукти, са:

 

1. механично съпротивление и устойчивост;

 

2. безопасност при пожар;

 

3. хигиена, опазване на здравето и на околната среда;

 

4. безопасна експлоатация;

 

5. защита от шум;

 

6. икономия на енергия и топлоизолация.

 

Чл. 12.

За осигуряване на механичното съпротивление и устойчивостта строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че натоварванията, които е възможно да му въздействат по време на строителството и експлоатацията, да не доведат до някой от следните резултати:

 

1. разрушаване на целия строеж или на части от него;

 

2. недопустими стойности на деформациите;

 

3. повреди на други части от строежа, на съединения или на монтирани инсталации в резултат на значителни деформации на носещата конструкция;

 

4. повреда в резултат на събитие, водещо до последствия, непропорционални на първопричината.

 

Чл. 13.

За осигуряване на пожарната безопасност строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че в случай на възникване на пожар:

 

1. да е осигурена устойчивостта на конструкцията за определен период;

 

2. да са ограничени възникването и разпространяването на пожара и дима в строежа;

 

3. да е ограничено разпространяването на пожара към съседните строежи;

 

4. обитателите да могат да напуснат строежа или да бъдат спасени с други средства;

 

5. да се създадат условия за безопасност на спасителните екипи.

 

Чл. 14.

Строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че да не представлява заплаха за опазването на околната среда, хигиената или здравето на обитателите или на съседите в резултат на някоя от следните причини:

 

1. отделяне на отровни газове;

 

2. наличие на опасни частици или газове във въздуха;

 

3. излъчване на опасна радиация;

 

4. замърсяване или отравяне на водата или почвата;

 

5. неправилно отвеждане на отпадъчни води, дим, твърди или течни отпадъци;

 

6. наличие на влага в части от строежа или по повърхности във вътрешността на строежа.

 

Чл. 15.

За осигуряване на безопасната експлоатация строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че да не създава неприемливи рискове от инциденти при обслужване или работа, като поражение от електрически и други уреди, подхлъзване, падане, сблъскване, обгаряне, нараняване от експлозия и др.

 

Чл. 16.

За осигуряване на защитата от шум строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че шумът, достигащ до обитателите на строежа или до хората в близост до него, да се запази на такова ниво, че да не застрашава тяхното здраве и да им позволява да спят, почиват и работят при задоволителни условия.

 

Чл. 17.

За осигуряване на икономия на енергия и топлоизолация строежът, както и неговите отоплителни, климатични и вентилационни инсталации трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че необходимото при експлоатацията количество енергия да е минимално, като се отчитат местните климатични условия и комфортът на обитателите.

 

Чл. 18.

В зависимост от предназначението на строежите съществените изисквания могат да се прилагат заедно, групирано или поединично. Те трябва да бъдат удовлетворени в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок.

 

Глава трета.

Оценяване и удостоверяване на съответствието

Раздел I.

Оценяване на съответствието

Чл. 19.

Процедурите за оценяване и методите за контролиране на съответствието са:

 

1. първоначално изпитване на типа на строителния продукт от производителя или от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието;

 

2. изпитване на взети от производството пробни образци в съответствие с предписания план от производителя или от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието;

 

3. контролно изпитване (одит) на взети от производството, от пазара или от строителната площадка пробни образци от производителя или от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието;

 

4. изпитване на пробни образци от партида, която е подготвена за експедиране или вече е доставена от производителя или от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието;

 

5. производствен контрол;

 

6. първоначален контрол (одит) на производството и на производствения контрол от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието;

 

7. постоянен контрол (надзор) и оценка на производствения контрол от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието.

 

Чл. 20.

(1) Възможните системи за оценяване на съответствието са:

 

1. сертификация на съответствието на строителния продукт от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието (лице за извършване на сертификация), въз основа на:

 

а) задължения на производителя - производствен контрол и изпитване на пробни образци по предписания план за изпитване;

 

б) задължения на лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието - първоначално изпитване на типа на строителния продукт, първоначален контрол (одит) на производствения контрол, постоянен контрол (надзор), оценка и одобряване на производствения контрол и възможност за контролно изпитване (одит) на пробни образци, взети от производството, от пазара или от строителната площадка;

 

2. декларация от производителя за съответствие на продукта със съществените изисквания въз основа на:

 

а) първа възможност - задължения на производителя (първоначално изпитване на типа на строителния продукт, производствен контрол и възможност за изпитване на пробни образци, взети от производството, по предписания план за изпитване) и задължения на лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието (сертификация на производствения контрол въз основа на първоначален контрол (одит) на производствения контрол и възможност за постоянен контрол (надзор), оценка и одобряване на производствения контрол);

 

б) втора възможност - първоначално изпитване на типа на строителния продукт от лаборатория, получила разрешение за оценяване на съответствието, и производствен контрол;

 

в) трета възможност - първоначално изпитване на типа на строителния продукт от производителя и производствен контрол.

 

(2) Изборът на процедурите и комбинирането им за даден строителен продукт или за група строителни продукти определят системите за оценяване на съответствието.

 

(3) Системите за оценяване на съответствието се определят съгласно приложение1.

 

 

Чл. 21.

(1) Изборът на системата за оценяване на съответствието на даден строителен продукт или на група строителни продукти е в зависимост от:

 

1. значението на продукта по отношение на съществените изисквания и по-специално на изискванията, свързани със здравето и безопасността;

 

2. естеството на продукта;

 

3. ефекта от изменчивостта на характеристиките на продукта върху неговата експлоатационна годност;

 

4. чувствителността на продукта към дефекти при производството.

 

(2) По отношение на безопасността се прилага възможно най-неблагоприятната комбинация от процедури.

 

(3) Групите строителни продукти, съществените изисквания към строежите и системите за оценяване на съответствието са определени в приложение2.

Чл. 22.

 (1) Лицата, които пускат на пазара строителни продукти, съставят и съхраняват техническите им досиета на български език.

 

(2) Примерното съдържание на техническо досие за строителни продукти включва:

 

1. техническа документация (чертежи) за продукта;

 

2. технологични карти на производствените процеси;

 

3. изчисления и резултати от изпитванията;

 

4. списък на използваните технически спецификации или нормативни актове;

 

5. сертификати;

 

6. процедури за наблюдение и контрол на производството;

 

7. указания за прилагане (за проектиране, изпълнение и експлоатация).

 

(3) Срокът за съхраняване на техническото досие е най-малко 10 години от последната дата на производство на строителния продукт.

 

Раздел II.

Удостоверяване на съответствието

Чл. 23.

Отговорност за удостоверяване съответствието на строителния продукт носят производителят или негов представител или лицата, които извършват действия, с които могат да повлияят върху съответствието на продукта със съществените изисквания.

 

Чл. 24.

(1) Съответствието се удостоверява със:

 

1. декларация за съответствие на строителния продукт от производителя или от негов представител, когато той разполага със система за производствен контрол, която гарантира, че производството отговаря на съответните технически спецификации;

 

2. декларация за съответствие на строителния продукт от производителя или от негов представител въз основа на одобрен доклад от проверка на избрания от производителя и ефективно прилаган модел на система по качество или сертификат на системата за производствен контрол;

 

3. декларация за съответствие на строителния продукт от производителя или от негов представител въз основа на сертификат за съответствие на продукта.

 

(2) За изпълнението на ал. 1, т. 2 е необходимо производителят да поддържа документирана система по качество съобразно избрания модел по серията стандарти ISO 9000.

 

(3) Декларацията дава основание на производителя или на негов представител да постави маркировката за съответствие със съществените изисквания върху продукта, на етикета, на опаковката или на придружаващата го документация.

 

Чл. 25.

(1) Декларацията на производителя за съответствие на строителния продукт съдържа:

 

1. наименование и адрес на производителя или на негов представител;

 

2. описание на продукта (вид, идентификация, употреба и др.);

 

3. нормативните актове и техническите спецификации, на които съответства продуктът;

 

4. специфични условия, свързани с употребата на продукта (указания за проектиране, изпълнение и експлоатация);

 

5. номера и дати на издадени протоколи от изпитване и на сертификати, в случай че има такива.

 

(2) Образец на декларацията по ал. 1 е даден в приложение3.

 

Чл. 26.

(1) Лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието, издават:

 

1. сертификат на строителния продукт;

 

2. сертификат (доклад) на системата за производствен контрол.

 

(2) Лицата по ал. 1 водят регистър на издадените от тях документи.

 

(3) Лицата по ал. 1 извършват контрол (одит) на сертифицираните от тях продукти и системи.

 

(4) При констатирани нарушения лицата уведомяват съответните контролни и надзорни органи и прекратяват действието на издадените от тях документи по ал. 1.

 

Чл. 27.

Докладът или сертификатът на системата за производствен контрол съдържа:

 

1. наименование и адрес на лицето за извършване на сертификация, основанието му за това и неговия идентификационен номер;

 

2. наименование и адрес на производителя или на негов представител;

3. описание на системата за производствен контрол;

 

4. номер и дата на издаване;

 

5. условия и срок на валидност.

 

Чл. 28.

Сертификатът за съответствие на строителния продукт съдържа:

 

1. наименование и адрес на лицето за извършване на сертификация и идентификационния му номер;

 

2. наименование и адрес на производителя или на негов представител;

 

3. описание на продукта (вид, идентификация, употреба и др.);

 

4. технически спецификации (БДС, ТО), на които съответства продуктът;

 

5. специфични условия, свързани с употребата на продукта при проектирането, монтажа и експлоатацията;

 

6. номер и дата на издаване;

 

7. условия и срок на валидност.

 

Глава четвърта.

Изисквания към лицата, които извършват оценяване на съответствието. Издаване на разрешения

Чл. 29.

(1) Лицата, които извършват оценяване съответствието на строителните продукти, получават разрешение от министъра на регионалното развитие и благоустройството за всички аспекти на съществените изисквания към строежите.

 

(2) Съответствието се оценява от лица, които извършват:

 

1. сертификация - притежават необходимата компетентност и отговорност да извършват сертификация за съответствие съгласно правилата, определени в системите за оценяване на съответствието;

 

2. контрол (одит) - притежават необходимата организация, персонал, компетентност и комплектуваност за изпълнение на функции като оценка и препоръка за одобряване и текуща проверка на функционирането на производствения контрол, както и подбор и оценка на продуктите в производството, на пазара или на строителната площадка по специфични критерии;

 

3. изпитване (лаборатория) - притежават необходимата организация, персонал, компетентност и комплектуваност за извършване на измервания, наблюдения, изпитвания, калибриране или определяне по друг начин на характеристиките или експлоатационните свойства на продуктите.

 

(3) Дейностите по ал. 2, т. 1-3 могат да се изпълняват от едно и също лице или от различни лица, като в последния случай лицето за извършване на контрол (одит) и лицето за извършване на изпитване (лаборатория), когато участват в оценяване на съответствието, изпълняват своите функции от името на лицето за извършване на сертификация.

 

Чл. 30.

(1) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, трябва да отговаря на критериите по чл. 10, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и да е в състояние да изпълнява една или повече системи за оценяване съответствието на строителните продукти със съществените изисквания към строежите.

 

(2) В случаите, когато лицето не разполага с техническо оборудване за изпитване, свързано с някои от аспектите на съществените изисквания към строежите, то представя доказателства за компетентността и техническите възможности на подизпълнителя.

 

(3) Дейността по извършване на контрол (одит) може да се възлага с договор на подизпълнител.

 

Чл. 31.

 (1) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, подава писмено заявление до министъра на регионалното развитие и благоустройството.

 

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:

 

1. съдебно решение за регистрация и удостоверение за актуалното състояние на търговеца, а за лица, създадени от Министерския съвет - актът за създаването им;

 

2. удостоверение от данъчната служба, че лицето няма задължения към държавата;

 

3. заверено извлечение от щатното разписание на наетите по трудов договор специалисти или договор за полагане на личен труд по друго правоотношение;

 

4. списък с доказателствата за професионален опит и компетентност на специалистите по образец;

 

5. списък на наличните основни технически средства (обзавеждане) за изпитване и оценяване съответствието на строителните продукти;

 

6. декларация на лицето (включително на персонала), че не участва при проектирането, производството, доставката и монтажа на продуктите, в оценяването на които ще вземе участие;

7. декларация на всяко лице от персонала за опазване на професионалната тайна относно информацията, която получава при извършване на дейността;

 

8. застрахователни договори за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията на лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието;

 

9. инструкции и методики за изпитване на строителните продукти;

 

10. наръчник по качеството;

 

11. договор с подизпълнител за възлагане на дейности за изпитване или одит (при необходимост);

 

12. допълнителна информация, необходима за оценяването, когато няма сертификат за акредитация.

 

(3) В случаите, когато лицето притежава сертификат за акредитация по определен стандарт от серията ЕN 45000, издаден от Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация", към заявлението се прилагат документите по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 11.

 

Чл. 32.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед за реда и състава на междуведомствена комисия за издаване на разрешения на лица за оценяване съответствието на строителните продукти. В състава на комисията задължително се включват представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи - Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност", Министерството на околната среда и водите, Държавната агенция по стандартизация и метрология, Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" и на други държавни органи и обществени организации.

 

Чл. 33.

(1) Срокът за издаване или за отказване издаването на разрешение за извършване оценяване на съответствието е съгласно чл. 12 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

 

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството отказва да издаде разрешението по ал. 1, когато лицето не отговаря на изискванията по чл. 30.

 

Чл. 34.

Съдържанието на разрешението за извършване оценяване на съответствието е съгласно чл. 14 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

 

Чл. 35.

Срокът на валидност на издаденото разрешение за извършване оценяване на съответствието е 5 години.

 

Чл. 36.

Лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието, получават идентификационен номер по чл. 18 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

 

Чл. 37.

(1) Лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието, са длъжни:

 

1. да представят на министъра на регионалното развитие и благоустройството съответната информация и годишен отчет за извършени оценки, налични ресурси, подизпълнители, ситуации на конфликт на интереси и др.;

 

2. да осигуряват възможност за оценяване на съответствието по конкретен, прозрачен, независим и безпристрастен начин;

 

3. да вземат подходящи мерки за осигуряване поверителност на информацията, получена в процеса на оценяване на съответствието;

 

4. да сключват договор с подизпълнители за отделни изпитвания, за които те нямат техническо оборудване или компетентен персонал за одит.

 

(2) Лицата по ал. 1 не могат да преотстъпват на трети лица своите права за оценяване на съответствието.

 

Чл. 38.

(1) Лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието, отговарят за всички действия при оценяване на съответствието.

 

(2) Сертификат за съответствие се издава от името на лицето за извършване на сертификация.

 

Чл. 39.

Разрешението за оценяване на съответствието не може да се прехвърля или преотстъпва на други физически или юридически лица.

 

Чл. 40.

Разрешението за оценяване на съответствието се отнема при условията и по реда на чл. 15 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

 

Чл. 41.

За получаване на разрешение за оценяване на съответствието се заплаща такса, определена в Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

 

Глава пета.

Техническо одобрение

Чл. 42.

(1) Техническо одобрение се издава за строителни продукти:

 

1. за които не съществува нито хармонизиран европейски стандарт, нито национален стандарт;

 

2. които се отклоняват значително от хармонизирани европейски стандарти или от национални стандарти.

 

(2) Техническото одобрение се издава при положителна техническа оценка на годността на даден строителен продукт за удовлетворяване на съществените изисквания към строежите, в които се влага трайно, в зависимост от неговото предназначение.

 

Чл. 43.

(1) Лицата, които издават техническото одобрение получават разрешение от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Заповедта на министъра се обнародва в "Държавен вестник".

 

(2) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за издаване на ТО, трябва да отговаря на следните изисквания:

 

1. да е регистрирано по Търговския закон или да е създадено с акт на Министерския съвет;

 

2. да няма задължения към държавата;

 

3. да разполага със собствено техническо оборудване и квалифициран персонал, а в случаите, когато не притежава някои от тях, да представя доказателства за техническите и професионалните възможности на подизпълнителя;

 

4. да има одобрени инструкции и методики за изпитване на строителни продукти;

 

5. да има наръчник по качеството за дейностите по издаване на ТО;

 

6. да оценява годността за употреба на нови строителни продукти на базата на научни и технически постижения;

 

7. да не е участвало, включително наетият от него персонал, при проектирането, производството, доставката и монтажа на строителните продукти, за които ще издава ТО;

 

8. да взема безпристрастни решения;

 

9. да взема предвид интересите на всички заинтересувани страни при оценяване годността на строителните продукти;

 

10. да има застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията му по издаване на ТО;

 

11. да представя сертификат за акредитация по определен стандарт от серията ЕN 45000, издаден от Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация", в случай че притежава такъв.

 

(3) Лицата по ал. 1 водят регистър на издадените от тях ТО и предоставят тази информация в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

 

(4) Данни от регистъра по ал. 3 се изпращат за публикуване в Официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

 

Чл. 44.

(1) За издаване на ТО производителят или негов представител подава писмено заявление до лицата, получили разрешение по чл. 43, ал. 1, като прилага следните документи:

 

1. съдебно решение за регистрация и удостоверение за актуално състояние на търговеца;

 

2. техническа документация на строителния продукт;

 

3. други документи, удостоверяващи качествата на строителния продукт (протоколи от изпитвания, ако има такива, експертни оценки и др.).

 

(2) Техническо одобрение се издава след проверка на подадените документи, след извършени изпитвания и след оценяване съответствието на строителния продукт.

 

(3) Техническото одобрение съдържа:

 

1. наименование и адрес на лицето, което издава ТО;

 

2. наименование и адрес на производителя;

 

3. номер, дата на издаване, предмет и срок на валидност на ТО;

 

4. съществени изисквания, определени в съответните технически правила, норми и нормативи;

 

5. специфични условия, в т.ч.:

 

а) определение и област на приложение на строителния продукт;

 

б) технически характеристики и методи за изпитването им;

 

в) процедура за оценяване на съответствието и маркировка за съответствие със съществените изисквания;

 

г) указания за прилагане на продукта в проектирането, изпълнението и експлоатацията на строежа;

 

д) указания за опаковане, транспорт, съхраняване и експлоатация;

 

е) безопасност на труда и опазване на околната среда.

 

Чл. 45.

Срокът на валидност на ТО е 5 години и може да бъде удължаван.

 

Чл. 46.

Разрешението за издаване на ТО се отнема от министъра на регионалното развитие и благоустройството по реда на неговото издаване, когато лицата престанат да отговарят на някои от изискванията по чл. 43, ал. 2.

 

 

Чл. 47.

Разходите за процедурата по издаване на ТО са за сметка на производителя или на негов представител и се определят с договор.

 

Чл. 48.

Контролът върху дейностите на лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието, и на лицата, получили разрешение за издаване на ТО, се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

 

Допълнителни разпоредби

§ 1.

По смисъла на наредбата:

 

1. "Технически спецификации" са:

 

а) националните стандарти, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти;

 

б) европейските технически одобрения;

 

в) националните стандарти и националните стандарти, с които се въвеждат европейски и международни стандарти;

 

г) техническите одобрения.

 

2. "Строежи" са резултатите от строителството, които включват както сградите, така и строителните съоръжения.

 

3. "Строителен продукт" е всеки продукт, който се произвежда за трайно влагане в строежите, в т.ч. материали, изделия, елементи, детайли, комплекти и др.

 

4. "Група строителни продукти" са продукти, които имат сходни характеристики и еднаква област на приложение.

5. "Елемент" е строителен продукт, който се прилага самостоятелно или в комбинация с други строителни продукти.

 

6. "Комплект" е комбинация от два или повече строителни продукти, предназначен за трайно влагане в строежите, който трябва да има такива характеристики, че строежът, в който се влага, да отговаря на съществените изисквания.

 

7. "Система" е комбинация от един или повече елементи или комплекти въз основа на проектно решение.

 

8. "Европейско техническо одобрение" е положителна техническа оценка на годността за употреба на даден строителен продукт по предназначението му, която се основава на удовлетворяването на съществените изисквания към строежите, за които продуктът се използва. Европейското техническо одобрение се издава от орган - член на Европейската организация за техническо одобрение.

 

 

 

Преходни и Заключителни разпоредби

 § 2.

Наредбата се издава на основание чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

 

§ 3.

Наредбата влиза в сила една година след обнародването й в "Държавен вестник".

 

§ 4.

Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Free counter and web stats